Кой и какви разноски плаща, зависи от уважената част от иска
Как се разпределя заплащането на разноски по гражданско дело?
М.В., София
По водене на делото се събират държавни такси върху цената на желае и разходи за производството, а когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се дефинира от съда. Това е записано в специфичен раздел от настоящия Граждански процесуален кодекс (ГПК), отдаден на разпоредбите, по които се дефинира кой и в какъв размер заплаща разноските и таксите по цивилен каузи.
Друго предписание е, че когато предмет на делото е право на благосъстоятелност или други вещни права върху парцел, както и по исковете за битие, за заличаване или за повреждане на контракт с предмет вещни права върху парцел и за подписване на финален контракт с подобен предмет, размерът на държавната такса се дефинира върху една четвърт от цената на желае.
Граждански процесуален кодекс натъртва и че всяка страна авансово внася в съда разноските по дейностите, които е поискала. Сумите за разходи по дейности по искане на двете страни или по самодейност на съда се внасят от двете страни или от едната страна съгласно събитията. Ако страната остане задължена за разходи, съдът постановява определение за насилственото им събиране.
И тук се стига до разпоредбите, по които се присъждат разноските, в това число кой и какъв брой от тях заплаща. Така заплатените от ищеца такси, разходи по производството и заплащане за един юрист, в случай че е имал подобен, се заплащат от ответника, и то пропорционално с почетената част от желае.
Ако пък ответникът с държанието си не е дал мотив за завеждане на делото и в случай че признае желае, разноските се разпореждат върху ищеца. Ответникът също има право да желае възнаграждение на направените от него разходи пропорционално с отхвърлената част от желае. Последният има право на разходи и при преустановяване на делото.
Ако заплатеното от страната заплащане за юрист е прекалено съгласно действителната правна и фактическа трудност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. И съдът обаче не може да слезе под минимално избрания размер по Закона за адвокатурата и цената.
Когато делото е решено в интерес на лице, освободено от държавна такса или от разходи по производството, наказаното лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разходи. Съответните суми се присъждат в интерес на съда.
Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде почетена, изплатеното адвокатско заплащане се присъжда в интерес на Националното бюро за правна помощ пропорционално с почетената част от желае. В случаите на неоправдателно решение лицето, получило правна помощ, дължи разходи пропорционално с отхвърлената част от желае.
В изгода на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и заплащане в размер, избран от съда, в случай че те са били защитавани от юрист. Размерът на присъденото заплащане не може да надвишава оптималния размер за съответния тип дело, избран по реда на Закона за правната помощ.
При привършване на делото със конвенция половината от импортираната държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги създали, в случай че не е уговорено друго.
Когато в делото взе участие като страна прокурорът, дължащите се разходи се присъждат на страната или се заплащат от нея.
М.В., София
По водене на делото се събират държавни такси върху цената на желае и разходи за производството, а когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се дефинира от съда. Това е записано в специфичен раздел от настоящия Граждански процесуален кодекс (ГПК), отдаден на разпоредбите, по които се дефинира кой и в какъв размер заплаща разноските и таксите по цивилен каузи.
Друго предписание е, че когато предмет на делото е право на благосъстоятелност или други вещни права върху парцел, както и по исковете за битие, за заличаване или за повреждане на контракт с предмет вещни права върху парцел и за подписване на финален контракт с подобен предмет, размерът на държавната такса се дефинира върху една четвърт от цената на желае.
Граждански процесуален кодекс натъртва и че всяка страна авансово внася в съда разноските по дейностите, които е поискала. Сумите за разходи по дейности по искане на двете страни или по самодейност на съда се внасят от двете страни или от едната страна съгласно събитията. Ако страната остане задължена за разходи, съдът постановява определение за насилственото им събиране.
И тук се стига до разпоредбите, по които се присъждат разноските, в това число кой и какъв брой от тях заплаща. Така заплатените от ищеца такси, разходи по производството и заплащане за един юрист, в случай че е имал подобен, се заплащат от ответника, и то пропорционално с почетената част от желае.
Ако пък ответникът с държанието си не е дал мотив за завеждане на делото и в случай че признае желае, разноските се разпореждат върху ищеца. Ответникът също има право да желае възнаграждение на направените от него разходи пропорционално с отхвърлената част от желае. Последният има право на разходи и при преустановяване на делото.
Ако заплатеното от страната заплащане за юрист е прекалено съгласно действителната правна и фактическа трудност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. И съдът обаче не може да слезе под минимално избрания размер по Закона за адвокатурата и цената.
Когато делото е решено в интерес на лице, освободено от държавна такса или от разходи по производството, наказаното лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разходи. Съответните суми се присъждат в интерес на съда.
Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде почетена, изплатеното адвокатско заплащане се присъжда в интерес на Националното бюро за правна помощ пропорционално с почетената част от желае. В случаите на неоправдателно решение лицето, получило правна помощ, дължи разходи пропорционално с отхвърлената част от желае.
В изгода на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и заплащане в размер, избран от съда, в случай че те са били защитавани от юрист. Размерът на присъденото заплащане не може да надвишава оптималния размер за съответния тип дело, избран по реда на Закона за правната помощ.
При привършване на делото със конвенция половината от импортираната държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги създали, в случай че не е уговорено друго.
Когато в делото взе участие като страна прокурорът, дължащите се разходи се присъждат на страната или се заплащат от нея.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ